НАСВЯ̀ТКВАМ СЕ, -аш се, несв.; насвя̀ткам се, -аш се, св., непрех. Разг. Неодобр. Напивам се; натрясквам се, накърквам се, натаралянквам се, нафирквам се, нарязвам се, насмърквам се, нажулвам се, насмуквам се, нацоквам се. Дай една бира, дай още една, дай още една, че като се насвяткам, че като почна да ги режа за бяс. Ал. Константинов, Съч., 206. — На бран не ходите, при момите се гушите, да любите не умеете. Поне веднъж се насвяткайте, майка му стара, да разберете, че сте мъже, а не младенци от прясно сирене... Наздраве! — и Куберт вдигна чашата. М. Смилова, ДСВ, 40. — Добре, пийни ракия — съгласи се Златан. — Само гледай да не се насвяткаш. П. Вежинов, ВР, 131. Сватът Йово не бе изпекъл твърде занаята — пиянството, та се скоро насвятка и захвана да дремучка. Лил., 1884, кн. 7, 8.